Игра на величие: "Хардхоум" - един от най-знаменитите епизоди на Game of Thrones

 Епизодите, които са наистина добри от Game of Thrones, са в изобилие и ние като зрители може да се чувстваме късметлии, че когато дискутираме кой е най-добрият за всички времена, имаме такъв богат избор. В тази статия бихме желали да погледнем един силен кандидат за този приз. Това е епизод 8 от сезон 5, наименуван "Хардхоум".

 "Хардхоум" е страхотен пример, който обяснява защо Game of Thrones бързо се превърна в доминантен културен феномен на последното десетилетие. В него имаме възможност да станем свидетели на вербалния сблъсък между Тириън и Денерис и да усетим за първи път неизбежната и безмилостна мощ на Армията на мъртвите. Тук най-после разбираме колко точно сериозна е заплахата, пред която са изправени всички герои от сериала.

 Но засега да оставим настрана последната половина от епизода, защото дори и без нея почти всяка предходна сцена е перфектна. Върховният момент в първите 30 минути безспорно са срещите между Тириън и Денерис, като изглежда, че неговото остроумие и бърз език може да костват главата му. Кралицата на драконите със сигурност е подразнена от присъствието му в началото, но нещата бързо се обръщат, когато тя самата започва да осъзнава, че двамата имат доста общи черти помежду си. Най-паметната фраза на Денерис в тези интереакции е декларацията, че смята да "счупи колелото" от лордове и богати семейства, които мачкат обикновените поданици. Тириън бързо контрира с факта, че тя няма нужната подкрепа във Вестерос и дори я съветва да остане в Есос, където вече е изградила един по-добър свят.

 Моментът е ключов, защото може да се интерпретира по два начина. Първият е, че Дани е на страната на обикновените хора и би желала да им помогне, а вторият е, че чисто и просто жаждата й за власт и мъст (които в последствие ще доведат до нейната гибел) замъгляват преценката ѝ.

 В епизода виждаме още и мъченията, на които е подложена Церсей в килията на религиозния култ, обучението на Аря и други интересни моменти, преди най-после да се пренесем при Джон Сноу.

 Когато сезон 5 излезе оригинално, имаше известни критики, че първата половина от епизодите се движат доста бавно и почти нищо значимо нищо не се случва. "Хардхоум" е началото на три много силни епизода, където събитията се развиват с бясна скорост и в никой от тях не сме сигурни кой ще оцелее и кой не. Атмосферата, която Джон и Тормунд, заварват е напрегната и мрачна. Гледайки пристигането им в Хардхоум (най-голямото селище на диваците) не може да не се зачудим дали те ще си тръгнат живи от там.

 Както се очаква, предложението на Джон е прието със сериозна доза скептицизъм от поне половината диваци, а най-гласовит опонент е Лобода (изигран от Захари Бахаров). Тук желаем да отличим Бахаров за играта му. В този епизод на първо гледане дори е трудно да се познае, че е той, защото в репликите му не се усеща български акцент. Личи си, че Захари е дал всичко от себе си, за да се представи възможно най-добре в ролята и да се превъплати в този нов образ. Трябва да похвалим и Биргит Хорт Сьоренсен - актрисата която играе дивачката на страната на разума. Нейното име е Карси и е трудно човек да не се привърже към нея почти веднага. Разбира се, всеки Game of Thrones ветеран ще ви каже, че това е огромна грешка, тъй като любимците им в този сериал често срещат преждевременна гибел.

 Когато говорим за масивно сражение е важно да отбележим, че то може да бъде представено по два начина. Първият (и по-традиционен) и с множество предвещания - всички страни знаят, че то ще се случи. Героите се готвят за него. Знае се точно кога и къде. Вторият и този, който са ползвали за "Хардхоум" - без никакво предупреждение. Целият епизод си върви сравнително бавно и само за няколко минути нещата се обръщат. От политическа драма, събитията рязко ни хвърлят във фентъзи хорър. Хиляди зомбита щурмуват селището и нашите герои изведнъж са принудени да се борят за живота си. Няма гаранция, че дори и Джон Сноу ще се измъкне жив.

 Именно тук някъде научаваме, че мечът му може да убива офицерите на Краля на Нощта, като Джон елиминира един от тях в дуел. За жалост, никога повече не виждаме нещо подобно. Джон нито се бие с Краля на Нощта, нито с някой от главните му подчинени. Фактът, че той има меч от стомана, която ги убива, е почти безсмислен. Но това са проблеми за бъдещия осми сезон, които ще дискутираме в следващ материал.

 За жалост Захари Бахаров е убит в сражението, а награда за най-трагична смърт получава Карси, която замръзва при гледката на деца зомбита. По-рано в епизода научаваме, че самата тя е майка и тази картина я остава поразена. Малките чудовища я нападат и убиват, без тя да може да направи нищо.

 Така достигаме до финалните минути на епизода. Част от диваците са се измъкнали, а Джон и Тормунд са в една от последните лодки. Кралят на Нощта застава на брега на реката и без да сваля очи от човеците съжиява всички убити, за да ги добави към армията си. Точно в този момент самите ние като зрители усещаме колко отчаяна всъщност е ситуацията. Нашите герои може и да са се отървали днес, но вече са наясно, че гибелта им е почти неизбежна заради злото, което ще ги достигне рано или късно.

 Какъв епизод само!

 За финал бихме желали да споменем и колко добре Game of Thrones разбира човешката психика. Джордж Р.Р. Мартин, никога не е казвал това и следните редове са изцяло наша интерпретация, но ние винаги сме гледали на Краля на Нощта и Армията на мъртвите като метафора за глобални опасности в истинския свят. Дали ще е глобално затопляне, астероид или пандемия е без значение. Събитията от последната година ни показаха, че повечето хора биха предпочели да заровят главата си в пясъка или да се занимават с дребнави проблеми, вместо да видят цялостната картинка и да спомогнат за общото благо. Разбира се, много от тях в крайна сметка променят поведението си, но когато вече е твърде късно. Точно както и повечето поданици на Вестерос.