Ревю на Zack Snyder's Justice League: струва ли си?

Публикувана на: 19.03.2021 Кино Ревюта

 Ще коментирам филма Zack Snyder's Justice League ("Лигата на Справедливостта") в две части - в първата ще дам цялостна оценка и ще споделя впечатленията си без спойлери, а във втората ще коментираме важните моменти от лентата и съответно ще има спойлери.

 Започвам с най-важния въпрос поради причината, че не искам да губя времето на никого, а именно - струва ли си да отделите четири часа от времето си за този филм?

 Бих казал, че определено трябва да му дадете шанс. Като за начало със сигурност е по-добър от предишната версия на филма. А какво се обърка при нея? Там имаше два основни проблема. Първият бе, че три от основните действащи лица не бяха представени в собствен филм и по този начин нямаше някаква причина да ни е грижа за тях. Вторият е, че Justice League бе заснет от двама различни режисьори - Зак Снайдър (300, Man of Steel, Batman vs. Superman) и Джос Уийдън (Avengers). Двамата имат много различна визия. Вселената на Зак е далеч по-мрачна и сериозна, а тази на Уийдън е с по-весел тон. Мога да кажа, че и двата подхода работят съответно за  "Ди Си" и "Марвъл", но не е добра идея да се смесват. Именно това стана с първия Justice League - Снайдер напусна проекта след трагичното самоубийство на дъщеря му и на негово място бе нает единственият друг режисьор в света, който е правил успешно филм от подобен магнитуд.

 Тази нова версия на "Justice League" поправя всички тези грешки. Светкавицата, Аквамен и Киборг получават свои мини филми, където научаваме повече за техния живот и историята им до този момент. За жалост първата сцена със Светкавицата е потресаващо глупава, но за нея ще говорим в секцията със спойлерите.

 Друг голям плюс е допълнителното време, което студиото има, за да работи върху ефектите. Определено всеки един компютърно генериран ефект е подобрен. Това е най-видимо при злодея Степенуолф, който получава пълна промяна на фасадата си. Екшън сцените са страхотни и по-добри от първата версия. Първите два часа минават малко бавно, но когато нашите любими "Ди Си" герои се събират, за да се борят със злодеите, филмът наистина блести. Може би е добра идея да гледате Justice League на няколко части, защо четири часа е твърде дълго време, за да седите в една позиция и за щастие филмът е разделен на глави (общо 8). Това ви дава възможност да гледате четири в един ден и следващите четири на следващия.

 Цялостно, ако сте фенове на всички или поне на един от които и да е от предишните "Ди Си" филми, то няма да сгрешите, ако гледате и този.
 Оценка: 7/10

ВНИМАНИЕ: следващите параграфи съдържат спойлери

 Тук ще коментирам сцените, които не ми харесаха особено и защо всъщност филмът губи три пункта в оценката ми. След това ще говоря и за нещата, които ми допаднаха. На първо място е формата на екрана. Поради някаква странна причина Зак Снайдер е избрал 4:3, което е по-скоро квадратно и изглежда странно с големи черни ленти от двете страни на картината. Този необичаен за блокбастър формат предава на филма усещане, че гледаш Инстаграм видео или нещо в Тик Ток. Но това, което наистина дразни, е този претенциозен и високомерен надпис в началото на филма. Само заради него отнемам една точка:

 Друго нещо, което не ми хареса е първата сцена, в която представят Бари Алън - Светкавицата. В нея той отива да си търси работа в зоомагазин, като на входа му си разменя бърз поглед с красиво момиче. По-късно в същата сцена шофьор на ТИР изпуска бургера си под седалката и започва да го търси, докато возилото му бързо набира скорост. След няколко дълги минути (в които той нито веднъж не поглежда пътя и започнах да се чудя дали това не е скеч) на ровене по пода става ясно, че той се насочва право към момичето, което Бари си хареса. Тя вече е в колата си и точно е потеглила. Светкавицата бързо разбира какво е на път да се случи - камионът се врязва в колата, а момичето е изхвърлено от мястото си. Наносекунда по-късно Бари се изстрелва, за да помогне и когато достига дамата... той спира за да ѝ се полюбува. След това нежно гали лицето и косата ѝ (докато главата и е на 3 секунди от това да се размаже в камиона). Бари Алън се разсейва от летящ хот дог и решава да го прибере в джоба си. Ако всичко това е опит за хумор, според мен е изключително несполучлив, защото сцената придобива абсурдни измерения от библейски пропорции и наистина ми се иска тя да не бе включена във финалната версия. В крайна сметка Светкавицата спасява това непознато момиче и трагедията е предотвратена.

 Не ми хареса и химията между участниците в Лигата на справедливостта, честно казано интеракциите между тях не са особено интересни и може би това бе нещо, върху което трябваше да се работи допълнително от сценаристите.

 Огромен минус за филма е, че има твърде много сцени на забавен каданс. Тук Зак Снайдер е като отвързан от каквито и да е външни влияния и трескаво се опитва твърде пресилено да пресъздаде невероятно запомнящите се екшън сцени от 300. В някои случаи му се получава, но в други не и ненужно забавя темпото на сюжетната линия. Герой се плъзга по земята - забавен каданс, някой скача - забавен каданс, друг пие вода - забавен каданс. Твърде много и твърде често! Говорейки за бавни неща, първите два часа от филма са трудни за асимилиране и откровено казано значителен брой сцени можеха да не бъдат включени. Добър пример е моментът, в който трябваше да изтърпим исландска народна песен от женски хор в чест на Аквамен.

 Последният негатив, който искам да спомена, като тук очаквам противоречиви реакции, е участието на Жокера, изигран от Джаред Лето. На мен лично не ми хареса интерпретацията му. На моменти ми дойде в повече и със сигурност не е на нивото на предишни величия в ролята като Хийт Леджър и Хоакин Финикс. Лето ми се стори като някой, който се опитва твърде усърдно да изиграе Жокера, вместо просто да бъде Жокера. Различните му странни маниери и особености изглеждаха неестествено.

 Но стига негативи, нека да поговорим и за позитивните страни на този филм. Отбелязвам, че голяма част от глупавите шеги от първата версия са премахнати и това със сигурност е една малко победа. Както писах по-горе, екшънът и ефектите са на изключително високо ниво и общо взето последният час от Justice League е всичко, за което повечето от нас са си мечтали, че искат да видят като деца в неанимиран филм.

 Всеки от героите получава хубава сюжетна линия и дори Степенуолф е малко по-симпатичен, защото разбираме, че иска да превземе Земята, за да се върне отново в редиците на Дарксайд. Разбира се, Хенри Кавил отново е перфектният Супермен и цялостно всеки от главните актьори е добър в ролята си.

 Една от най-паметните сцени е моментът, когато всичко изглежда загубено и Светкавицата спасява ситуацията, като тича по-бързо от светлината, за да се върне назад във времето и да поправи нещата.

 Филмът също така очевидно се е запътил към сюжетната линия Injustice, където Супермен е злодей и членовете на Лигата трябва да се борят с него. Последният половин час ни показа именно това бъдеще, но на този етап не е ясно дали някога ще видим продължение.

 Цялостно Zack Snyder's Justice League е по-добър опит от предшественика си във всяко едно отношение и въпреки че едва ли ще се запомни като класика в жанра, каквито например са Dark Knight или Infinity War, е филм, който си заслужава поне едно гледане. Дори ми се иска да видим продължението с неизбежната инвазията на Дарксайд и предстоящата грандиозна война за планетата Земя.

Гласували: 17, рейтинг: 4.3