Ревю на Godzilla vs. Kong: заслужава ли си?

 Днес ще ви споделя впечатленията си от Godzilla vs. Kong ("Годзила срещу Кинг Конг"). Както винаги, първата част на статията ще е без спойлери и ще може да научите дали давам своята препоръка и какво мисля за филма, а във втората ще разгледам в детайли какво ми хареса и какво не.

 Още в началото бих желал да кажа, че любимият ми филм с огромни чудовища, които разрушават градове, е Pacific Rim (2013) и горе-долу това е летвата, по която ще съдим новата рожба на Warner Bros. А как започна тази вселена и кои филми трябва да гледате преди този? Първият от т.нар. MonsterVerse поредица бе Godzilla (2014). След това последваха Kong: Skull Island (2017) и Godzilla: King of the Monsters (2019).

 От тези филми единствено Kong: Skull Island е този, който има интересни и колоритни образи, изиграни от хора. И сега ще кажете - "Да, но нали това са филми за чудовища? Ние идваме, за да видим как смазват сгради, а не заради хората долу на земята!" Да, това е така, но проблемът главно с двата предишни филма за Годзила е, че прекарваме значителен брой от сцените със скучните и безинтересни образи и техния ужасен диалог. В Godzila (2014) самото чудовище е на екрана за едва 9 минути и 56 секунди от филм с времетраене 123 минути! Споменавам това, защото и Godzilla vs. Kong страда от същия проблем. Твърде голяма част от екранното време е посветено на Нейтън Линд (Александър Скарсгард), Илен Андрюс (Ребека Хол), Мадисън Ръсел (Мили Боби Браун), Мая Симънс (Ейса Гонзалес) и останалите от каста. Диалогът в сцените с тях е скучноват, както и сюжетната линия, която е изпълнена с твърде много недомислици. В един момент ще усетите, че просто чакате да видите следващия епичен бой.

 Разбира се, в такъв филм трябва да споменем самите битки. Спокойно мога да кажа, че те са на много добро ниво и всеки път, когато чудовищата на екрана се размазват, лентата блести. А най-големият позитив е, че Годзила и Конг дават всичко от себе си, за да се унищожат. Сражението е брутално почти през цялото време и дори може да предизвика известна доза емпатия у зрителите. Само можем да съжаляваме, че най-вероятно няма да имаме възможност да гледаме този филм на кино екран, но е задължително, когато го гледате, да го пуснете на възможно най-големия телевизор, който имате в дома си.

 Общото впечатление е, че филмът не достига висините на Pacific Rim, но не и на нивото на абсолютния кинематографичен боклук Rampage (филм със Скалата и огромна горила). Ако ви допадат предишните филми от поредицата, вероятно Godzilla vs Kong си заслужава едно гледане, но забравете за големите очаквания и се наслаждавайте на разрухата.

Оценка: 5/10

ВНИМАНИЕ: следващите параграфи съдържат спойлери

 Не е случайно, че сравних този филм с Pacific Rim. Причината е, че и тук намираме огромен робот, който обаче е контролиран от злодеите. Става дума за МекаГодзила, създадена тайно от злата корпорация "Ейпекс". В края на филма тя е големият антагонист, срещу когото Годзила и Конг трябва да се обединят. Това, което бе абсурдно е, че МекаГодзила бе отслабена, след като хлапе излизва алкохол в клавиатурата на контролната й кула. Когато писах по-горе, че сценарият страда от подобни "логически ями", това има имах предвид.

 Според мен, най-големият проблем на филма са сцените именно с тези деца. Тук нещата стават абсурдни и се заклевам, че не си измислям. Дъщерята на един от учените от предишните филми намира автора на конспиративен подкаст (който между другото вярва, че трябва да се къпе с белина, за да не може да го следи правителството) и заедно тръгват на приключение с цел да изобличат злините на голямата корпорация. В ролята на конспиратора е Брайън Тайри Хенри, който никога не съм чувал, но предполагам, че е комедиант, защото 90% от "шегите" във филма бяха казани от него, но бяха толкова слаби, че се зачудих дали не са генерирани от изкуствен интелект на Google или нещо подобно. За жалост приключенията на дъщерята са една от трите големи сюжетни линии в Godzilla vs. Kong и заемат твърде много екранно време. Честно казано, ако всички тези сцени бяха изрязани от филма за сметка на повече боища, нямаше да имам проблем с това.

 За да не съм напълно негативен, искам все пак да спомена, че харесвам филми, където учените са героите. А именно такива бяха образите на Ребека Хол и Александър Скарсгард. Винаги е добре да видим как интелигентните хора спасяват света, вместо какъвто там образ играе Марк Уолбърг в Transformers. Това налага и хубав прецедент за истинския свят.