Ревю на Dune: сътвориха ли нова sci-fi класика?

 Искам да започна това ревю като отбележа, че не съм чел книгите, по които е базиран този филм, но съм гледал първия опит от 1984г. историята им да се прехвърли на кино лента. За жалост, Dune (1984) не се води особено сполучливо заглавие и надеждите на милиони фенове на поредицата по света са, че този нов филм ще успее да пресъздаде духа на любимите им книги. Успява ли с тази своя амбиция? В тази статия ще отговорим на този въпрос и в същото време ще получите перспективата на зрител, който не е фен на книгите и влиза в киното без предразсъдъци.

 Най-важното, което трябва да отбележим за един филм, е неговият режисьор, тъй като това е човекът, чиято визия ще бъде пренесена на лентата. В случаят на Dune задачата е поверена на един от най-добрите в индустрията в момента - Дени Виленю. В биографията му личат заглавия като Prisoners (2013), Sicario (2015) , Arrival (2016) и Blade Runner 2049 (2017). Все добри филми, които гарантират, че франчайзът е в добри ръце.

 Както споделих вече, не съм чел книгите, но през годините съм научил малко или много за сюжета им чрез културна осмоза. Известно ми е, че романите на Франк Хърбърт (общо шест на брой) са дълги, комплексни и на моменти малко скучни. Именно затова дълги години се смята, че киното просто не е добро платно, на което да се изрисува заплетеният свят и политическите интриги, които са ни представени в Dune.

 Гледайки филма разбирам защо много хора смятат, че това е така. Вселената на Dune е пренаситена със фракции и образи с имена, които трудно ще запомните или успеете да произнесете.  В големи части от филма има прилична доза експозиция, която се опитва да разясни на аудиторията кои са враждуващите фракции, какво представлява империята и защо Подправката е важна. За жалост, толкова много разяснения забавят филма и на моменти имаш чувството, че гледаш документален филм за Dune, а не самото приключение.

 Първото прилагателно, което ми дойде, след като излязох от кинозалата, бе "сух". Филмът е сух. Не запомнящи се образи, скучни екшън сцени и още по-безинтересен диалог. Dune е изключително добре направен филм, но имам чувството, че за екранното време от над 2,5 часа поне половината от тях бяха кадри на празна пустиня и видения на момиче на име Чани (изиграна от Зендая). За филм, който трябва да ни пренесе и представи в огромния и комплексен свят на романите, сюжетът тук бе изключително скромен.

 Но най-голямото разочарование за мен бяха бойните сцени. Действието се развива над 10 000 години в бъдещето, но въпреки това враждуващите фракции се бият с тези малки и дори комични къси ножове. Няма и помен от лазерни автомати, футуристични оръжия и други готини технологии, които да ни грабнат.

 Друг голям проблем на Dune е, че голяма част от други успешни франчайзи заимстват от идеите на оригиналните книги и до момента, в който най-после излиза добре направен филм по романите, повечето му прийоми вече са изтъркани. Например някои от героите притежават вътрешна сила, наречена Гласът, която е изключително сходна на Силата от Star Wars. Същото е с пустинната обстановка (сходна с Татуин) и огромния пясъчен червей. В Dune главният герой е Избраният, който трябва да спаси света. Тук паралелите с франчайзи като The Matrix и Harry Potter са очевидни.

 На последно място искам да спомена главния герой - Пол, изигран от Тимъти Шаламе. Лично за мен той не може да носи франчайз за 165 млн. на гърба си. Не е от актьорите, които имат нужната харизма и сценично присъствие за тази задача. В резултат на това, в представянето му нямаше нищо запомнящо се. Със сигурност Тимъти е сносен актьор, но тук сценарият и сухия диалог не му правеха услуга.  След два часа и половина дори не знаем каква е голямата му цел, защо е Избраният и какво трябва да постигне. Ако мога да направя паралел с друг епос - Lord of the Rings, контраста е явен. Още в първия филм разбираме главната цел за Фродо, да стигне до Мордор и да унищожи пръстена.

  Цялостно в Dune липсват запомнящи се реплики или драматични моменти. Ясно ми е, че политическите интриги са на преден план, но въпреки това се нуждаеш от моменти, от които да ти настръхне кожата, а емоциите да те грабнат.

 Най-добрата аналогия, която мога да направя с гледането на филма Dune, е да си заседнал в трафик около три часа, но на красиво място с живописна гледка. Например на изивт път край Лазурния бряг, но колата ти никога не преминава на повече от първа предавка.

Оценка: 6/10